Същност и причина

Откривател на озона е немският химик Кристиан Фридрих Шенбейн, който определил мириса му на свеж въздух след дъжд. Озоновите молекули формират озоновия слой на планетата Земя. Озоновият слой е онази част от земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон (O3) и се среща в горната част на атмосферата – 30 – 50 км над земната повърхност. Повод за притеснение дава все по-намаляващата концентрация на озон в атмосферата – т. нар. изтъняване на озоновия слой. Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща вредните ултравиолетови слънчеви лъчи с дължина на вълната под 250 nm. Озоновите молекуки играят ролята на филтър за UV-лъчите, които пагубно въздействат върху живите клетки, станат причина за слънчевите изгаряния, за рак на кожата и за увреждане ретината на окото. Озонът е естествен биологичен щит. В озоносферата протича следният процес: молекулата на озона, която се състои от 3 кислородни атома, попаднала на пътя на ултравиолетовото лъчение, се йонизира и разделя на атоми, които после пак се свързват. Този непрекъснат процес води до абсорбиране на ултравиолетовите лъчи. Фреоните (газове, използвани в хладилната техника) отделят хлор, който се свързва с озона и нарушава процеса. Един хлорен атом остава продължително време в атмосферата и може да взаимодейства над 1000 пъти.

Нормативни актове и мерки, предотвратяващи по-нататъшното изтъняване на озоновия слой

През 1992г. в Рио де Жанейро се провежда Световна среща за Земята. На нея са поети ангажименти за ограничаване на изтъняването на озоновия слой и е подписана. Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата. Първите мерки са съгласувани през 1985г. във Виена с подписването на Виенска конвенция за защита на озоновия слой. Две години по-късно, на 16 септември 1987г., е подписан Монреалски Протокол за защита на озоновия слой. В него са идентифицирани главните веществата, които го нарушават и поставя ограничения за тяхното производство. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефекта на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационния обмен. На 19 декември 1994г. Генералната асамблея на Програмата за околна среда на ООН обявява 16 септември за Международен ден за защита на озоновия слой. Ключов нормативен акт е и Протокол от Киото, подписан на 11 декември 1997г.

Контакти

Михаела Янева

Hire mishelyanneva21@gmail.com