Същност

Животът на земята, такъв какъвто го познаваме е възможен, поради естествения парников ефект. Парниковият ефект е процес, чрез който лъчепреминаването през атмосферата на планетата, затопля земната повърхност до температура над тази, която би била без тази атмосфера. При него се наблюдава повишена температура на ниските слоеве на атмосферата в сравнение с топлинното излъчване на планетата. Без този ефект средната температура би била около -18 °C (255 K) вместо сегашната 15 °C (288 K). Това би направило съществуването на вода в течна форма почти невъзможно (освен около вулканите), което би лишило Земята от океани в течно състояние, а те са основна предпоставка за възникването и разнообразието на живота. Парниковият ефект се обуславя от различната прозрачност на атмосферата във видимата и инфрачервената област. Повечето газове не поглъщат в диапазона 400 – 1500 nm, а в микровълновия диапазон, тоест атмосферата става непрозрачна там, с по-голяма оптична плътност и служи като топлоизолатор. Парниковият ефект е естествено явление, но човешката дейност му повлиява с многото отделящ се въглероден диоксид от коли, заводи, ТЕЦ-ове и метан от отглеждане на добитък и др. Това може да доведе до повишаване на средната температура на Земята. Затова се говори за естествен и антропогенен парников ефект.

Причина

Причината за антропогенният парников ефект са парниковите газове. Названието „парникови газове“ се отнася до всички газове, под чието влияние се затопля повърхността на Земята и по-ниските слоеве от атмосферата. Въглеродният диоксид позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлината обратно. Други газове, които действат по същия начин, са метанът и водните пари. Те също са парникови газове. През последните 100 години човечеството емитира парникови газове, особено въглероден диоксид, с по-бързи темпове от възможностите на природата за усвояването им. Това е причина за нарушаване на деликатното равновесие в природата и засилващия се парников ефект или така нареченото глобално затопляне.

В природата няма възмездие или наказание,
а само последствия.
(Робърт Ингерсол).

Природата винаги е права.
Грешките и заблудите произлизат от човека.
(Йохан Гьоте).

Последствия

Човешката дейност води до увеличаване на концентрацията на парниковите газове в атмосферата, което от своя страна води до нагряване на ниските ѝ слоеве. Всяко изменение в способността на Земята да отразява или поглъща топлина може да доведе до промяна на температурата на атмосферата и океаните и да наруши стабилността на последователните процеси, като доведе до промяна в климата на цялата планета. Още през далечната 1896 шведският химик Свенте Арениус предвижда, че удвояването на въглеродния диоксид в атмосферата би довело до покачването на средните температури на Земята с 5.5 градуса. Подобно затопляне би се отразило на множество страни на човешкия живот. То означава промени в температурите и режима на валежите, увеличаване нивото на Световния океан ( За последните 100 години то се е покачило с 10 до 25 см, главно поради разширяването на водата при нагряване. Топенето на ледниците също е допринесло за това покачване през последното столетие. ), промени в разпределението на резервите от прясна вода. Може да се очаква съществено въздействие и върху човешкото здраве, жизнеспособността на горите и на други екосистеми, продуктивността на селското стопанство. Затоплянето на Земята ускорява кръговрата на водата – обменът между океаните, атмосферата и сушата. По-високите температури причиняват ускорено изпарение и по-бързо изсушаване на почвите. Увеличеното количество вода в атмосферата ще означава повече дъждове и снеговалежи. Подобни явления могат да причинят наводнения, почвена ерозия и дори да вземат жертви. В други области обаче, увеличеното изпарение би довело до значително засушаване, защото обилните валежи падат на други места. Топенето и затоплянето в тундрата също ще доведе до гниене на органична материя и освобождаване на уловения въглерод и метан, което ще създаде допълнителен източник на парникови газове.

Мерки

През 1997 г. на срещата в Киото, Япония, посветена на глобалното затопляне на климата, на която присъстват делегации на повече от 160 страни, е приета конвенция, която задължава страните да намалят нивото на изхвърляния CO2.в атмосферата. В него се предвижда до 2012 г. индустриално развитите страни да намалят това ниво както следва:
        — ЕС с 8%
        — САЩ със 7%
        — Япония с 6%

Въпреки всичко това преговорите се движат мудно и трудно. Неправителствените екологични организации считат, че 5% намаление на емисиите за целия свят е крайно недостатъчно, няма да реши проблема и призовават за съкращаване на количеството CO2 с минимум 60%. Съществува и друг проблем – големи страни като Индия и Китай, които имат делегации в Киото, не подписват протокола. Отделно в процеса участват различни гледни точки – на учени, икономисти и политици, които не винаги съвпадат.


Контакти

Михаела Янева

Hire mishelyanneva21@gmail.com